Успешната реализация в България 02-04.11.2012

„Драги ми смехурко,

Бързам да ти пиша! Но как да захвана? Ще почна направо с баба Цоцолана. Ех, да знаеш само колко е припряна! Но аз се не стреснах. Прислужник й станах.“

 Ако съм успял да ви разсмея и спечеля вниманието до тук, това означава, че и статията  също ще ви бъде интересна.

Часът е 17:00, намирам се на паркинга зад спортна зала „Христо Ботев“.  Предимно приповдигнато ми е настроението, виждам около 20 души, които основно не познавам, но  знам, че трябва да дойдат още толкова. Из между тълпата виждам и познати лица, но те се броят на пръсти. Как попаднах там ли, само аз си зная, но позволи ми да ти разкажа.

От 02-04.11.2012 в Банкя се проведе студентски семинар на тема „Успешната реализация в България“. Организатори на събитието бяха екипът на Института за икономическа политика и фондация „Ханс Зайдел“.  Участие взеха 36 студенти. Те бяха представители на някой от най-елитните вузове в страната – УНСС, СУ, ИУ-Варна, Ту-Варна, Уни Лайпциг, БСУ/РУ, ВУЗФ, С.А. Свищов, ПУ, НБУ, ЮЗУ Благоевград. Откриване на семинара даде Калин Маринов, Изпълнителен директор на ИИП. С Ice-breaker затвори първият работен ден.

3 ноември 2012г. (събота)

 Същинската част от семинара започна в събота.  Драгомир Белчев, финансов директор на ИИП откри работния ден с презентация на тема „Младежката заетост и безработица“. Други две представителки на ИПП поеха щафетата, организаторките на семинара Десислава Петрова и Марина Трифонова. С подробно представяне на „Качеството на човешките ресурси и нуждите на пазара на труда“, те отвориха и първия дискусионен панел.

 „Моята кариера започва от университета“. Така бе озаглавен вторият панел за деня. Атанас Димитров, кариерен консултант към Междууниверситетски център за развитие на кариерата – УНСС запозна участниците с дейностите на кариерния център и проведе интересна дискусия с тях. Следваща участничка във форума беше нашата приятелка, Мила Натудова.Тя ни запозна с дейността на on-line портала MyWay.bg. Преди обедната пауза имахме възможност да се срещнем и запознаем с Нели Колчева и Милена Димитрова, представители на НПО „Заедно в час“

 „През погледа на HR специалистите“. Това бе топикът на третия панел в събота. Светла Стоева (Луфтханза Техник София ООД; Председател на УС, Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси) и Анна Вдовичина (Старши консултант, AIMS Human Capital), отделиха час и половина от времето си за да ни разкажат за солидния опит, който имат зад гърба си и за професионалния път, който са извървели. След безспорно завладяващите им истории, те отделиха и ½ час за да отговорят на въпросите, които участниците в семинара искаха да им зададат.

 Работният ден беше затворен с Workshop, целящ генерирането на идеи от студентите по актуални проблеми, обвързани с младежката безработица. Модератор на заниманието беше Ваня Иванова, НБУ.

4 ноември 2012 г. (неделя)

Последният ден от семинара започна с презентация на Гергана Томова и Виктория Иванова, представители на Български младежки делегати в ООН. Те ни запознаха с тяхната дейност и функции.

Първият панел за деня беше на тема „Връзката работодател-служител“

Последователно, в рамките на два часа, презентации изнесоха:

Антоанета Георгиева, Директор Човешки ресурси, Софарма Трейдинг

Бойка Дочева, Мениджър Човешки ресурси, Ай Би ЕМ Глобъл Деливъри Сентър България

Емилия Клайн, Мениджър Подбор на персонала, Нестле България

Освен историите, с които ни запознаха, те бяха любезни да отговорят на всички запитвания, които участниците в семинара имаха.

Финалът на семинара беше поставен чрез Workshop. 36-мата участници бяха разделени на 7 отбора. Всеки екип, в рамките на 3 минути, изнесе кратка презентация за начина, по който вижда реализацията на дадена организация след 5 години.

 С раздаването на сертификатите, Института за икономическа политика сложи края на своя 6-ти семинар.

 Сдружение „ИДЕАЛ“ и Пламен Пенов изказват благодарностите си към организаторите и спонсорите на семинара.

http://www.epi-bg.org/

http://www.hss.de/

 by Plamen Penov

На минута от рая

 Израснах като „дете на прехода“. Червената идея отдавна е митологизирана, шапките от вестник и руските песнички за Чебурашка останаха дълбоко заровени под основите на 21 век. „Войната на таралежите“ не е име на компютърна игра, а последните таралежи вече ги няма. Останаха забравени във времената на Дядо Мраз и Снежанка, прясното мляко от 30 ст., Ну, заяц и Корекомите.

 Да пиша за времената, през  които съм бил зачеван, звучи ми малко вулгарно. Е, мътните години свършиха и вече сме член на ЕС. И какво от това? Какво се промени през последните пет години? Градовете са също толкова мръсни, селата също толкова обезлюдени, младите по-глупави и мързеливи, хората – също толкова безотговорни. Кажете ми тогава, какво се промени в манталитета на Българина, същия онзи, който плюе и псува, който търси вина у съседа. „Не е важно аз да съм добре, важното е на Вуте да е зле“. Каквато държавата, такива и нейните деца, каквито децата, такава и държавата. Как тогава да се постави край на този порочен кръговрат? Ако се бях родил негър, щях да искам да стана бял. Ако се бях родил циганин, сигурно щях да стана гей. Е, Мартин Лутер не ми е кумир, Азис братовчед, а 6 без 10 е обикновен час. Когато живееш сред прасета, говориш с прасета  и гледаш прасета, вероятно си прасе!

 Свинската идеология не ми допадна и за това реших да следвам пътя, който аз  си поискам. Присъщо за хората е никога да не са щастливи, ако ли са, то веднага си намират причина, която да им развали настроението.. “Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея“. Когато Твен е писал тези мъдри слова, разкриващи човека в цялото му същество, едва ли би предположил, какви времена са настъпили. В момента „Ябълката“ е изяла и змията и човека и дървото на което е расла. Уви, капитализъм.

  Защо ли казвам всичко това? Обществото на консуматори, в което живеем, е превърнало хората в стадо. В масата можем да открием и будни, млади и можещи, но нима трябва да целунем всички жаби в блатото за да разберем, аджеба, коя е принцесата? Когато започнем да серем през дупката, от която ядем, тогава разбираме, че има проблем. Този проблем не е от днес или вчера, не е поникнал от пепелта, не е внесен през граница. Този проблем е създаден тук, в рамките на малката ни страна. Говоря именно за безразличието. Правилно ме чухте! Безразличието, което тресе всеки един от нас, е цирозата, която руши моралните основи на държавата ни. Кога за последно видяхте някой пешеходец да се наведе, вземе и изхвърли произволен боклук от земята? Аз лично не помня. Ако всеки изхвърли по една опаковка от вафла, торбичка, кутийка от сок, ако всеки си изхвърли боклука в кошче, а не в най-близката градинка, то колко по-чисто ще бъде на всякъде. Труд, който отнема минута ще направи разликата. Ако всеки Българин отделя по една минута на ден за да изхвърли опаковката, която подритва докато ходи, то до ден или седмица страната ни ще бъде чиста, толкова чиста, че да можем да се гордеем, поне малко повече с  нея.

 Представяте ли си, колко голяма сила има „свинското общество“. Ние сме хора и като такива имаме право на избор. Избор, който сме длъжни да направим. Нека всеки сам си даде сметка, какво може да свърши в рамките на 60 секунди. Не е малко, нали? А сега си представете, какво могат да направят заедно 7 милиона за това време! Изборът се крие вътре в нас. Трябва ли да замълчим и останем пасивни или можем да направим първата крачка, която ни дели на минута от рая?

by Plamen Penov

Подай лапа

Вероятно ви се е случвало вечер, прибирайки се или отивайки някъде да вървите по спокойна уличка, тиха и тъмна, и насреща ви – кучета. И да се стреснете. И как не, след всички новини за нахапани граждани от бездомни кучета в софийските квартали, които са успели да стигнат до вас, въпреки че не гледате телевизия и не четете вестници особено редовно. И животинките може да са опасни, може и да не са, но вие се плашите. Дланите ви се изпотяват, сърцето ви тупти по-ускорено, опитвате се да контролирате дишането си, надявате се и.. минавате. Или пък просто свивате по друга улица в тъмната нощ.

Вероятно също така ви се е случвало да чакате на спирка, на пейка, да минавате отнякъде и погледът ви да е привлечен от някое от многобройните бездомни кучета, бродещи из Студентски град, Овча купел, Надежда, или друг някой софийски район. Понякога кучето е болно, изкостеляло, яде хартия или друг боклук. Друг път е здраво, симпатично и просто спи или гледа жално. И на вас ви става мъчно. Особено у онези от вас, които имат или са имали домашен любимец , четириногите скитници вероятно още по-често успяват да събудят онази емоционална жилка на емпатия и състрадание. Защото вече ги познавате. И ви се иска да направите нещо мило за животното, и откъсвате парче пица, подхвърляте картофче, издавате състрадателна въздишка и отминавате.

Има бездомни кучета. Да. Всички го знаем, всички го виждаме. И това е проблем. Да. Проблем е. И докато ние подминаваме, в местността Голомендра, срещу хан Богров, с. Горни Богров (много близо до София), няколко млади хора помагат за решаването на проблема като стопанисват най-големия приют в България. Доброволци от неправителствената  организация Animal Rescue Sofia се грижат за над 500 кучета, предоставят безплатни кастрации за бездомни и домашни кучета и котки(вече 4000 кучета са кастрирани в клиниката към приюта), дават животни за осиновяване, като им търсят домове в страната и в чужбина(над 1500 кучета от приюта са намерили стопани).

Инициативата е напълно доброволна и се издържа само от дарения. Много големи фирми, сред които Биомет, IKEA, Vivacom и други, са помагали, дарявайки средства и храна на приюта. Но кучетата се нуждаят от храна ежедневно. И всеки, който има идея, желание, който го е грижа, може да помогне.

ARS търсят хора, които могат да отделят от времето си да разходят и да си поиграят с кучетата, или  които временно могат да вземат куче за отглеждане, или които имат идеи и възможности да помогнат при организиране на кампании за събиране на средства и храна.  Без значение дали се интересуваш от медицина, рисуване, спорт, графичен дизайн, или пишеш, можеш да помогнеш.

И на следващата улица, спирка, когато видиш бездомно куче, ще знаеш, че не си отминал.

Не отминавай. Включи се!

Тук можете да научите повече за приюта, за хората, които го стопанисват, и кампаниите, които са организирани. http://arsofia.com/bg/bogrov-bg/