На минута от рая

 Израснах като „дете на прехода“. Червената идея отдавна е митологизирана, шапките от вестник и руските песнички за Чебурашка останаха дълбоко заровени под основите на 21 век. „Войната на таралежите“ не е име на компютърна игра, а последните таралежи вече ги няма. Останаха забравени във времената на Дядо Мраз и Снежанка, прясното мляко от 30 ст., Ну, заяц и Корекомите.

 Да пиша за времената, през  които съм бил зачеван, звучи ми малко вулгарно. Е, мътните години свършиха и вече сме член на ЕС. И какво от това? Какво се промени през последните пет години? Градовете са също толкова мръсни, селата също толкова обезлюдени, младите по-глупави и мързеливи, хората – също толкова безотговорни. Кажете ми тогава, какво се промени в манталитета на Българина, същия онзи, който плюе и псува, който търси вина у съседа. „Не е важно аз да съм добре, важното е на Вуте да е зле“. Каквато държавата, такива и нейните деца, каквито децата, такава и държавата. Как тогава да се постави край на този порочен кръговрат? Ако се бях родил негър, щях да искам да стана бял. Ако се бях родил циганин, сигурно щях да стана гей. Е, Мартин Лутер не ми е кумир, Азис братовчед, а 6 без 10 е обикновен час. Когато живееш сред прасета, говориш с прасета  и гледаш прасета, вероятно си прасе!

 Свинската идеология не ми допадна и за това реших да следвам пътя, който аз  си поискам. Присъщо за хората е никога да не са щастливи, ако ли са, то веднага си намират причина, която да им развали настроението.. “Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея“. Когато Твен е писал тези мъдри слова, разкриващи човека в цялото му същество, едва ли би предположил, какви времена са настъпили. В момента „Ябълката“ е изяла и змията и човека и дървото на което е расла. Уви, капитализъм.

  Защо ли казвам всичко това? Обществото на консуматори, в което живеем, е превърнало хората в стадо. В масата можем да открием и будни, млади и можещи, но нима трябва да целунем всички жаби в блатото за да разберем, аджеба, коя е принцесата? Когато започнем да серем през дупката, от която ядем, тогава разбираме, че има проблем. Този проблем не е от днес или вчера, не е поникнал от пепелта, не е внесен през граница. Този проблем е създаден тук, в рамките на малката ни страна. Говоря именно за безразличието. Правилно ме чухте! Безразличието, което тресе всеки един от нас, е цирозата, която руши моралните основи на държавата ни. Кога за последно видяхте някой пешеходец да се наведе, вземе и изхвърли произволен боклук от земята? Аз лично не помня. Ако всеки изхвърли по една опаковка от вафла, торбичка, кутийка от сок, ако всеки си изхвърли боклука в кошче, а не в най-близката градинка, то колко по-чисто ще бъде на всякъде. Труд, който отнема минута ще направи разликата. Ако всеки Българин отделя по една минута на ден за да изхвърли опаковката, която подритва докато ходи, то до ден или седмица страната ни ще бъде чиста, толкова чиста, че да можем да се гордеем, поне малко повече с  нея.

 Представяте ли си, колко голяма сила има „свинското общество“. Ние сме хора и като такива имаме право на избор. Избор, който сме длъжни да направим. Нека всеки сам си даде сметка, какво може да свърши в рамките на 60 секунди. Не е малко, нали? А сега си представете, какво могат да направят заедно 7 милиона за това време! Изборът се крие вътре в нас. Трябва ли да замълчим и останем пасивни или можем да направим първата крачка, която ни дели на минута от рая?

by Plamen Penov