Цялата ни представа за демокрацията е объркана. Нещо, което чуваме всеки
ден. Видях един интересен надпис, как вече искаме пълната версия на
ДЕМОкрацията. А дали наистина? Дали дори сме имали и ДЕМОто? Както се казва, а
дано, ама на дали?
В общественото пространство се говори само „кой ни управлява“, „как ни
управлява“....каквато е нагласата...такава е истината. Един много мой любим
цитат е, че истината е не самата истина, а възприятието ни за нея. Нищо не е
реално или истинско, докато някой не ни убеди в това и ние не го възприемам за реалност.
Това става и с българския народ. Нас някой ни е убедил, че ние избираме
хората, които да ни управляват...хората, които да казват какво ще се случва със
съдбите ни. Нима това е демокрацията? Не!!! Българският народ и най – вече
българските политици трябва да научат, че ние НЕ избираме кой да ни УПРАВЛЯВА,
ние избираме кой да се ГРИЖИ за народа си. Да му пука за възрастните хора,
които плачат по спирките, защото са си изпуснали киселото мляко, което им е
било за цяла седмица, да му ПУКА за малките деца, които ходят да просят по
улиците, да ги интересува съдбата на студентите, които са объркани и не знаят
какво ще става с бъдещето им, несигурността ги смазва и единственото спасение,
което усещат е Терминал 2. И най – вече да направят всичко възможно трудещите
се хора на България, да не живеят само и единствено за децата си, а и те да
могат да се насладят на живота. Виждам ужасът в очите на всички тези хора.
Виждам несигурността и неутешимостта. Те чувстват, че вече са свършени, вече са
загубили живота си и сега живеят само и единствено чрез децата си. Няма да лъжа
и аз изпитвам ужас от реалността. Когато знам, че тези хора, които са избрани
да ни помагат, да поемат отговорност за нашите средства(за парите на държавата,
които идват от нас) и с тези средства да
развиват нашата родина, да помагат на всяко българско селце, градче,
област, те, същите тези хора господата министри си мислят, че са там да ни
управляват.
И ви питам вас, като един гражданин на Република България, всичките Вас 240
депутати, какво ви прави щастливи? Прави ли ви щастливи да живеете в хубавите
си апартаменти, да не се лишавате от нищо, да се чудите как да се поглезите
днес, да въртите мръсни схеми, знаейки , че с всяко едно Ваше действия, Вие
ограбвате българския народ, народът, който ви е гласувал доверие и ви е дал огромна отговорност.
А господа министри, няма ли да сте щастливи, ако следващият път разхождайки
се в София, видите същите тези нещастни и мизерстващи хора, да не плачат заради
съдбата си, да не се самоубиват, защото са стигнали до най-лошото( да не могат
да осигурят прехраната на семейството си), да са стигнали до такава безизходица,
че да се палят пред президенството, само за да се опитат някой да им обърне
внимание. Ние искаме другия път ,вие господа министри, да погледнете в него, простичкия
и беден български народ и да осъзнаете каква е вашата роля в цялата схема. На дали вие ще може да се сетите сами, тъй
като сте опиянени от властта, от схемите и от парите аз ще ви я кажа...вашата
роля е да помагате, не да
управлявате, вашата роля е да насърчавате,
не да ни отказвате, вашата роля е да давате
надежда, а не да ни захвърляте на боклука.
Ние няма да се откажем, ще се откажете ли вие, всички вие – наричани
комунисти, мафиоти, царици и царе.
Тук трябва да намеся и нас, като народ. Братя българи, кога ще спрем с
простотията. Как може да ходим за 30 лева да подкрепя една или друга
политическа сила, как може да се водим по носа на един или друг политик. Какво
ще постигнем с 30 лева? Как може формално или неформално, знаейки какво се
случва да оставаме безучастни, да се подиграваме на другите хора, да се смеем и
да оплюваме. Братя българи, когато вие плюете по някой човек, който е в същото
положение като вас, не плюете ли така и на себе си и на децата си. Братя
българи станете, излезте от вратата, излезте
навън и крещете, крещете за вашите права, крещете за вашите деца, кажете
всичко, което искате да им кажете, не стойте безмълвни крещете срещу тези хора,
които ни направиха такива, малки и послушни домашни котенце, крещете всички
заедно, за да се чуе ревът на БЪЛГАРСКИЯ ЛЪВ. Турците бяха стотици хиляди,
бразилците стигнаха милион. Ние колко ще сме? Колко от Вас стоят и крещят
вкъщи. Не го правете. Излизайте навън и крещете като последно, все едно това е последната ви битка( а защо все едно,
като тя май наистина ни е последна).
Помнете какво е учил хан Кубрат синовете си. Когато клечките са заедно,
когато клечките са едно цяло, те не могат да бъдат счупени, те стоят здрави и
устояват на всички препятствия. Нека запомним този тринадесет вековен урок.
Време е да се обединим, време да покажем, кой наистина управлява държавата и на
кого принадлежи държавата. Тя принадлежи на теб, човекът който работи по
минимум 8 часа на ден и едвам успява да изхрани семейството си, тя принадлежи
на теб, човекът, който получава пенсия от 200 лева и едвам избутва месеца, за
да дойде другия и накрая смъртта. Тя
принадлежи на нас, пияните студенти, гласени за овчари, страхуващи се от
предстоящото, несигурни, неуверени. Държавата принадлежи на НАС, на
обикновенните хора, които в този момент страдаме да гледаме как държавата ни се
руши...как седят от високите си престоли и ни гледат, и ни се подиграват, и ни
се смеят. СТИГА!!!
И ако ти ,читателю, си стигнал до края на статията, значи си достатъчно
упорит и търпелив, готов си да устоиш на предстоящото, наистина ти пука и
знаеш, че успехът не идва само с усмивки и плач. Успехът идва с много пот, кръв
и търпение. Имате ли каквото е нужно? Готови ли сте да дадете каквото е нужно?
А вие господа високопоставени, готови ли сте да дадете каквото е нужно?
Господата прокурори, готови ли сте да кажете цялата истина?
Господата министри, готови ли сте да кажете цялата истина?
Господа журналисти, готови ли сте да кажете цялата истина?
И ДА ,ГОСПОДА, НИЕ МОЖЕМ ДА ВИ ОБЕЩАЕМ САМО ЕДНО...НЕ СЪД, А ПРИСЪДА!!!
